Проф. Гарабед Минасян: Мястото на България е в Еврозоната, но докато сме толкова далеч от европейските цени, включването ни не е благоприятно
Проф. Гарабед Минасян, икономист от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките и някогашен подуправител на Българска народна банка, в изявление за предаването " България, Европа и Светът на фокус " на Радио " Фокус "
Намаления на годишната инфлация регистрира Националният статистически институт (НСИ). Годишната инфлация за февруари 2023 година по отношение на февруари 2022 година е 16%, регистрира още статистиката. Тя понижава с 0.7% по отношение на предходния месец. Казвам добър ден в ефира ни на проф. Гарабед Минасян.
Добър ден.
Проф. Минасян, предстоящо ли имаме този спад?
Ами да, да. То последователно и непрестанно ще бъдем очевидци на такова усмиряване на цените. Но не би трябвало да забравяме, че просто цените се повишиха на по-високо ниво. И това, което ще значи възможното понижение на цените да речем в непосредственото бъдеще, ще значи, че ще се задържим общо взето къде по-малко, къде по-сериозно на по-високото ниво на цените. Т.е. преди сме имали някакво ценово ниво, по-късно през 2021 и 2022 година се качихме на по-висок етаж, и в този момент възможното понижение значи, че ще се задържим на този етаж, а няма да катерим по-нагоре до по-високите етажи.
През февруари повишаването от 0.8 на 100, най-голямо е покачването на цените при краставиците, пипера, лука, доматите също по този начин, а при нехранителните артикули при мобилните телефонни услуги. Проф. Минасян, по какъв начин си взаимодейства през днешния ден търсенето и предлагането?
Ами вижте, то постоянно ще има някакви такива артикули, при които цените ще порастват по-бързо, и други артикули, при които цените ще се задържат. Това, което историята демонстрира, че постоянно в обстановки на спешно изменение някакво в стопанската система, първите артикули, които реагират ценово, са питателните артикули. И по-късно с времето цените на другите артикули последователно догонват нивото на покачване на цените. Сега, що се касае до изменението на питателните цени, особено цените на питателните артикули в този момент, особено сега, то се възприема много мъчително. И в това отношение държавното управление някак си демонстративно стартира да организира някакви акции. Всъщност, всичко това, което държавното управление в този момент твърди и бие барабана, че прави, това трябваше да бъде направено и е редно да бъде направено, обвързване е на държавни организации. Тези държавни организации са: Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за отбрана на потребителите (КЗП).
Всичките тези там нелоялни търговски практики, които се откриха, и които ги чуваме едно след друго, те фактически съществуват, само че те трябваше да бъдат наложително, това е обвързване на тая държавна организация, точно КЗП, и те би следвало да го създадат това нещо постоянно, регулярно да вървят по всичките тези магазини, да ги ревизират, а не всичкото това нещо да се прави кампанийно. Сега внезапно държавното управление се сеща за някакъв тип такава инспекция, и потегля по магазините като споделя: " Вижте какъв брой доста мисля за вас “, а в действителност, тези организации, които се финансират от парите на данъкоплатците и особено са основани за това, те не си правят работата.
Така да вземем за пример в този момент си припомням, че имаше едно изявление на виновен фактор от КЗП, и той беше запитан за какво да речем комисията не е проверила еди каква си нелоялна процедура, която е ясно, че съществува, отговорът на това отговорно лице беше, че те не са получили съответен сигнал за това, и по тази причина не са реагирали. Всъщност, не е належащо те да получават такива сигнали – те са хората, които не би трябвало да стоят в кабинетите си, да кръстосват крайници и да пият кафе, а да обикалят непрестанно по всички магазини, и огромни, и дребни несъмнено, и да ревизират дали има такива нелоялни практики, и навреме да реагират и да глобяват, в случай че има такива неща. А в този момент внезапно държавното управление се сети да покаже на народа какъв брой е положително и какъв брой хубаво си прави работата, и какъв брой доста мисли за хората, и хукна по магазините, което не е работа на държавното управление като цяло, а е работата на държавни организации, съответни профилирани.
Вчера финансовият министър Росица Велкова разгласи проектобюджет и смяна вероятно на данъчната политика. Как коментирате това предложение?
Аз детайлно се срещнах с ревюто на министърката на финансите, и това, което е моето мнение, не е незабавно, премислено е, че това, което чухме, беше чиста подигравка на макроикономическо ръководство. Когато се вършат такива изказвания, когато се оферират такива решения общо взето на макроикономическо ниво, нещо, което визира изобщо цялата страна и всички жители, всичко това нещо би трябвало да бъде съпроводено от съответен разбор. Да се покаже какво е било до момента, по какъв метод ограниченията, които са подхванати, са въздействали, дали резултат или не дали резултат, по какъв метод по какъв начин се променят обособените индикатори дали това е хубаво или не е хубаво, и разследване на това да се плануват избрани решения, които да подсилят вероятно позитивните резултати и да подтиснат вероятно отрицателните резултати. Нищо такова няма. Нищо такова няма в това, което министърката приказва.
Чули-недочули, разбрали-недоразбрали, оценили-недооценили, значимото е някак си да се показва интензивност, да не се стои със скръстени ръце, ей по този начин да създадат нещо просто по този начин, с цел да могат да отчетат по-късно някаква активност. Няма никаква дума за оценка на резултата от подхванатите от самите тях ограничения предходната година. А тези ограничения не бяха дребни, бяха доста противоречиви и все пак бяха подхванати от тях. Нито за данъчната система – трансформират се данъчни ставки, по-късно тези данъчни ставки още веднъж се връщат, предлага се да се върнат още веднъж на старите нива. Нищо не се приказва за данъчната система като цяло въобще – дали и до каква степен данъчната система спомага за ускорение на икономическата динамичност или за въвеждането на обществена правдивост, към по-голяма обществена правдивост.
Да, какво е вашето мнение?
Нищо не се приказва за колосалното приключване на локални капитали в чужбина и по какъв метод те влияят върху вътрешното икономическо развиване. Дали и по някакъв метод този отрицателен резултат може да се потисне и да се употребяват тези наши лични български капитали, които се употребяват тук, вътре в страната, за развиването на нашата лична страна. Нищо не се загатва също и за практиката на Министерство на финансите да възнамерява някакви финансови разноски и да не ги извършва систематично.
Например за предходната година бяха планувани някъде към 8.4 милиарда лв. финансови разноски, от тях са изпълнени едвам 2/3, и освен това 2/3 финансови разноски, които са изпълнени, съвсем половината и повече от половината от тях отиват за ремонтни действия. А такива съществени действия финансови и капиталови, които са свързани с обществените финанси, като укрепване на пътища да речем, за инфраструктурни планове разнообразни от друг темперамент, както за опазване на здравето, по този начин и за обучение, по този начин и за просвета, и за спорт, и за военни действия в случай че желаете – нищо такова не се приказва, изобщо не се загатва, и изобщо не се проучва, като че ли ей по този начин всичко пада от небето. Още нещо, в случай че ми позволите да кажа.
Да .
Преценявам мигновената реакция на Българска народна банка (Българска национална банка), която беше тиражирана от съществени медии, като недостойна. Не е ясно чие е това е мнение, изразено от Българска народна банка, дали е на представителя на Българска народна банка, дали е на шефа на Българска народна банка.
За какво става въпрос, за кое мнение на Българска народна банка?
Значи, Българска народна банка реагира доста остро, като загатна, че тези преценки, които се вършат, некомпетентни, безотговорни във връзка с смяна на курса на лв. и така нататък Та, мисълта ми беше, че не е ясно чие е това мнение – на представител на Българска народна банка или на шефа на Българска народна банка, или на Управителния съвет на Българска народна банка, или на подуправителя. Просто някой някъде в Българска народна банка го е споделил това нещо. Българска народна банка общо взето се държи демонстративно встрани от държавното управление и се интересува само от своето лично успокоение, гледа не би нещо да се засегне и да поразклати малко заплатите, които те получават. Същевременно, дано и това да ви кажа, което постоянно остава в сянка, загубите от стопанисването от рекордните брутни валутни запаси на страната, които в този момент се правят оценка някъде на към 35 милиарда евро, които се стопанисват от Българска народна банка, систематично водят до загуби. Загуби от вложението на брутни валутни запаси в чужбина. И тези финансови загуби се правят оценка от самата Българска народна банка за предходната година на 164 млн. евро. 164 млн. евро загуби за поддържането на брутните валутни запаси, които са направени тук, вътре в България, които са в размер на общо 35 милиарда евро, заради неподходящото съответствие на лихвени нива и така нататък, само че чисти загуби за България в размер на 164 млн. евро за предходната година. Ако вземем за 2017-2021 година загубите от поддържането на брутните грамадните, рекордните брутни валутни запаси се правят оценка на 450 млн. евро финансови загуби. И нищо не се загатва за това, никой не го разяснява, никой не се замисля за това дали е редно да харчим пари за поддържането на тези средства, които ние сме си ги изработели тук, вътре в страната.
И за какво, проф. Минасян, се случва всичко това? Кой има полза?
Не е въпрос на полза, а е въпрос на способена оценка и въпрос на отговорност, на вдишване на отговорност. Затова, тъй като решенията, които би трябвало да се вземат, с цел да се поправят тези отрицателни резултати, са доста основни и доста виновни. Те са свързани също и с включването ни в Еврозоната, което би трябвало да стане наложително. Аз персонално преценям, че мястото на нашата страна е наложително в Еврозоната. Но ние би трябвало да се включим в Еврозоната тогава, когато сме задоволително готови, с цел да бъдем релативно равностойни, еквивалентни, да приказваме на един и същи език със страните, които са в Еврозоната.
Как оценявате към сегашния миг работата на страната ни в тази посока?
Абсолютно незадоволителна. Ние не сме подготвени за включване в Еврозоната. Нека един различен факт да ви кажа, който изобщо също не се вижда. Ако вземем да вземем за пример валутната конструкция на депозитите у нас, във валутната конструкция на депозитите, тези депозитите, които всички ние поддържаме, популацията и компаниите, 2/3 от валутните ни депозити са номинирани в левове, 2/3. Същевременно Хърватия, която се включи от тази година, във валутната конструкция на депозитите на Хърватия едвам някъде към 25-26% до 28% от депозитите са в локалната валута, останалите са в евро. И е редно когато и както практиката демонстрира, когато една страна се готви да се включи в Еврозоната, по натурален метод хората и популацията да се придвижат и да преформатират своите задължения, отговорности в евро. Но това тук не става. И въпросът е за какво не става? И в случай че вземем да вземем за пример валутната конструкция на вложенията, там левовата съставна част е още по-голяма, някъде към 3/4 от вложенията в България са в евро. И ние се готвим автоматизирано да се превключим към Еврозоната. Въпросът е за какво хората тук избират да държат своите спестявания и да оперират в левове, а не в евро? И това е нещо, което в действителност значи гласоподаване на целия български народ – всеки гласоподава с лв. си. И общата преценка, такава, каквато аз давам, че българинът към момента не е пристигнал в положение да одобри Еврозоната като свое лично място, да речем, където той да оперира и да живее. И въпросът е за какво е по този начин?
Да, съгласна съм. Може би няма задоволително информация и българите в действителност не знаят какво ги чака.
Не е единствено до информацията. Защото всички ние пътуваме в чужбина и имаме тази опция в чужбина, да виждаме по какъв начин хората живеят там, да виждат какви са цените там, да виждат какви са приходите там, и неизбежно вършим съпоставяне с тези обстоятелства, които ги виждаме, и с които живеем тук. И естественият боязън на българина е, че при включването ни в Еврозоната по автоматизиран метод нашите вътрешни цени ще догонят европейските цени. Нека и това да ви кажа, че нивото на българските цени, на нашите цени тук, в България, към актуалното време е някъде към 55% от средноевропейското ниво на цените. Това ниво не може да остане по този начин. То рано или късно би трябвало да догонва европейските ниво. И догонването на това ниво ще стане само и единствено, няма различен метод, посредством по-висока инфлация у нас спрямо Еврозоната. И въпросът е по кое време да стане това нещо? Дали да стане преди включването ни към Еврозоната или след включването ни към Еврозоната? Ако това нещо стане след включването ни към Еврозоната, всички недоволства у популацията ще се натоварят върху Еврозоната, и ще кажат, ще излезе, че Еврозоната и Европа е отговорна за това, че нашите цени се качват. И оттук насетне несъмнено постоянно ще намерят тарикати, които ще яхнат тези недоволства, и не е ясно по-нататък накъде ще избият нещата.
Докато това, което е наложително да се направи преди, както демонстрират и включването, историята на включването на източноевропейски страни към Еврозоната, да вземем за пример Хърватия, която се включи на 2023 година, тази година в Еврозоната, нивото на цените в Хърватия се прави оценка на към 70% от европейското ниво. Такова е било нивото на всичките други страни от Източна Европа, които са се присъединили към Еврозоната навреме, това е на Словакия, Естония, Латвия, Литва и другите страни. Докато сме толкоз надалеч от европейските цени, включването ни към Еврозоната не е удобно. Толкова повече, че когато следим какво става с капиталите в България, виждаме една доста неприятна картина, тази неприятна картина е обвързвана с всеобщото, огромно приключване на български капитали в чужбина. Например за предходната година от България са изнесени чисти капитали в размер на 10 милиарда евро. 10 милиарда български пари, направени тук, в България, са изнесени непосредствено в чужбина. А вложенията вътре в страната са някъде към 13 милиарда евро. Значи виждате, вложенията са 13 милиарда евро, а 10 милиарда евро се изнасят на открито в чужбина. Въпросът е за какво се изнасят? Докато в случай че съумеем да използваме тези пари, да речем 1/3 от тези пари за развиването на нашата лична страна, нещата ще наподобяват доста по-различни.
Проф. Минасян, доста ви благодаря за това изявление и за вашия коментар по тези тематики, които касаят в действителност нашето общество.
Благодаря ви.
Намаления на годишната инфлация регистрира Националният статистически институт (НСИ). Годишната инфлация за февруари 2023 година по отношение на февруари 2022 година е 16%, регистрира още статистиката. Тя понижава с 0.7% по отношение на предходния месец. Казвам добър ден в ефира ни на проф. Гарабед Минасян.
Добър ден.
Проф. Минасян, предстоящо ли имаме този спад?
Ами да, да. То последователно и непрестанно ще бъдем очевидци на такова усмиряване на цените. Но не би трябвало да забравяме, че просто цените се повишиха на по-високо ниво. И това, което ще значи възможното понижение на цените да речем в непосредственото бъдеще, ще значи, че ще се задържим общо взето къде по-малко, къде по-сериозно на по-високото ниво на цените. Т.е. преди сме имали някакво ценово ниво, по-късно през 2021 и 2022 година се качихме на по-висок етаж, и в този момент възможното понижение значи, че ще се задържим на този етаж, а няма да катерим по-нагоре до по-високите етажи.
През февруари повишаването от 0.8 на 100, най-голямо е покачването на цените при краставиците, пипера, лука, доматите също по този начин, а при нехранителните артикули при мобилните телефонни услуги. Проф. Минасян, по какъв начин си взаимодейства през днешния ден търсенето и предлагането?
Ами вижте, то постоянно ще има някакви такива артикули, при които цените ще порастват по-бързо, и други артикули, при които цените ще се задържат. Това, което историята демонстрира, че постоянно в обстановки на спешно изменение някакво в стопанската система, първите артикули, които реагират ценово, са питателните артикули. И по-късно с времето цените на другите артикули последователно догонват нивото на покачване на цените. Сега, що се касае до изменението на питателните цени, особено цените на питателните артикули в този момент, особено сега, то се възприема много мъчително. И в това отношение държавното управление някак си демонстративно стартира да организира някакви акции. Всъщност, всичко това, което държавното управление в този момент твърди и бие барабана, че прави, това трябваше да бъде направено и е редно да бъде направено, обвързване е на държавни организации. Тези държавни организации са: Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за отбрана на потребителите (КЗП).
Всичките тези там нелоялни търговски практики, които се откриха, и които ги чуваме едно след друго, те фактически съществуват, само че те трябваше да бъдат наложително, това е обвързване на тая държавна организация, точно КЗП, и те би следвало да го създадат това нещо постоянно, регулярно да вървят по всичките тези магазини, да ги ревизират, а не всичкото това нещо да се прави кампанийно. Сега внезапно държавното управление се сеща за някакъв тип такава инспекция, и потегля по магазините като споделя: " Вижте какъв брой доста мисля за вас “, а в действителност, тези организации, които се финансират от парите на данъкоплатците и особено са основани за това, те не си правят работата.
Така да вземем за пример в този момент си припомням, че имаше едно изявление на виновен фактор от КЗП, и той беше запитан за какво да речем комисията не е проверила еди каква си нелоялна процедура, която е ясно, че съществува, отговорът на това отговорно лице беше, че те не са получили съответен сигнал за това, и по тази причина не са реагирали. Всъщност, не е належащо те да получават такива сигнали – те са хората, които не би трябвало да стоят в кабинетите си, да кръстосват крайници и да пият кафе, а да обикалят непрестанно по всички магазини, и огромни, и дребни несъмнено, и да ревизират дали има такива нелоялни практики, и навреме да реагират и да глобяват, в случай че има такива неща. А в този момент внезапно държавното управление се сети да покаже на народа какъв брой е положително и какъв брой хубаво си прави работата, и какъв брой доста мисли за хората, и хукна по магазините, което не е работа на държавното управление като цяло, а е работата на държавни организации, съответни профилирани.
Вчера финансовият министър Росица Велкова разгласи проектобюджет и смяна вероятно на данъчната политика. Как коментирате това предложение?
Аз детайлно се срещнах с ревюто на министърката на финансите, и това, което е моето мнение, не е незабавно, премислено е, че това, което чухме, беше чиста подигравка на макроикономическо ръководство. Когато се вършат такива изказвания, когато се оферират такива решения общо взето на макроикономическо ниво, нещо, което визира изобщо цялата страна и всички жители, всичко това нещо би трябвало да бъде съпроводено от съответен разбор. Да се покаже какво е било до момента, по какъв метод ограниченията, които са подхванати, са въздействали, дали резултат или не дали резултат, по какъв метод по какъв начин се променят обособените индикатори дали това е хубаво или не е хубаво, и разследване на това да се плануват избрани решения, които да подсилят вероятно позитивните резултати и да подтиснат вероятно отрицателните резултати. Нищо такова няма. Нищо такова няма в това, което министърката приказва.
Чули-недочули, разбрали-недоразбрали, оценили-недооценили, значимото е някак си да се показва интензивност, да не се стои със скръстени ръце, ей по този начин да създадат нещо просто по този начин, с цел да могат да отчетат по-късно някаква активност. Няма никаква дума за оценка на резултата от подхванатите от самите тях ограничения предходната година. А тези ограничения не бяха дребни, бяха доста противоречиви и все пак бяха подхванати от тях. Нито за данъчната система – трансформират се данъчни ставки, по-късно тези данъчни ставки още веднъж се връщат, предлага се да се върнат още веднъж на старите нива. Нищо не се приказва за данъчната система като цяло въобще – дали и до каква степен данъчната система спомага за ускорение на икономическата динамичност или за въвеждането на обществена правдивост, към по-голяма обществена правдивост.
Да, какво е вашето мнение?
Нищо не се приказва за колосалното приключване на локални капитали в чужбина и по какъв метод те влияят върху вътрешното икономическо развиване. Дали и по някакъв метод този отрицателен резултат може да се потисне и да се употребяват тези наши лични български капитали, които се употребяват тук, вътре в страната, за развиването на нашата лична страна. Нищо не се загатва също и за практиката на Министерство на финансите да възнамерява някакви финансови разноски и да не ги извършва систематично.
Например за предходната година бяха планувани някъде към 8.4 милиарда лв. финансови разноски, от тях са изпълнени едвам 2/3, и освен това 2/3 финансови разноски, които са изпълнени, съвсем половината и повече от половината от тях отиват за ремонтни действия. А такива съществени действия финансови и капиталови, които са свързани с обществените финанси, като укрепване на пътища да речем, за инфраструктурни планове разнообразни от друг темперамент, както за опазване на здравето, по този начин и за обучение, по този начин и за просвета, и за спорт, и за военни действия в случай че желаете – нищо такова не се приказва, изобщо не се загатва, и изобщо не се проучва, като че ли ей по този начин всичко пада от небето. Още нещо, в случай че ми позволите да кажа.
Да .
Преценявам мигновената реакция на Българска народна банка (Българска национална банка), която беше тиражирана от съществени медии, като недостойна. Не е ясно чие е това е мнение, изразено от Българска народна банка, дали е на представителя на Българска народна банка, дали е на шефа на Българска народна банка.
За какво става въпрос, за кое мнение на Българска народна банка?
Значи, Българска народна банка реагира доста остро, като загатна, че тези преценки, които се вършат, некомпетентни, безотговорни във връзка с смяна на курса на лв. и така нататък Та, мисълта ми беше, че не е ясно чие е това мнение – на представител на Българска народна банка или на шефа на Българска народна банка, или на Управителния съвет на Българска народна банка, или на подуправителя. Просто някой някъде в Българска народна банка го е споделил това нещо. Българска народна банка общо взето се държи демонстративно встрани от държавното управление и се интересува само от своето лично успокоение, гледа не би нещо да се засегне и да поразклати малко заплатите, които те получават. Същевременно, дано и това да ви кажа, което постоянно остава в сянка, загубите от стопанисването от рекордните брутни валутни запаси на страната, които в този момент се правят оценка някъде на към 35 милиарда евро, които се стопанисват от Българска народна банка, систематично водят до загуби. Загуби от вложението на брутни валутни запаси в чужбина. И тези финансови загуби се правят оценка от самата Българска народна банка за предходната година на 164 млн. евро. 164 млн. евро загуби за поддържането на брутните валутни запаси, които са направени тук, вътре в България, които са в размер на общо 35 милиарда евро, заради неподходящото съответствие на лихвени нива и така нататък, само че чисти загуби за България в размер на 164 млн. евро за предходната година. Ако вземем за 2017-2021 година загубите от поддържането на брутните грамадните, рекордните брутни валутни запаси се правят оценка на 450 млн. евро финансови загуби. И нищо не се загатва за това, никой не го разяснява, никой не се замисля за това дали е редно да харчим пари за поддържането на тези средства, които ние сме си ги изработели тук, вътре в страната.
И за какво, проф. Минасян, се случва всичко това? Кой има полза?
Не е въпрос на полза, а е въпрос на способена оценка и въпрос на отговорност, на вдишване на отговорност. Затова, тъй като решенията, които би трябвало да се вземат, с цел да се поправят тези отрицателни резултати, са доста основни и доста виновни. Те са свързани също и с включването ни в Еврозоната, което би трябвало да стане наложително. Аз персонално преценям, че мястото на нашата страна е наложително в Еврозоната. Но ние би трябвало да се включим в Еврозоната тогава, когато сме задоволително готови, с цел да бъдем релативно равностойни, еквивалентни, да приказваме на един и същи език със страните, които са в Еврозоната.
Как оценявате към сегашния миг работата на страната ни в тази посока?
Абсолютно незадоволителна. Ние не сме подготвени за включване в Еврозоната. Нека един различен факт да ви кажа, който изобщо също не се вижда. Ако вземем да вземем за пример валутната конструкция на депозитите у нас, във валутната конструкция на депозитите, тези депозитите, които всички ние поддържаме, популацията и компаниите, 2/3 от валутните ни депозити са номинирани в левове, 2/3. Същевременно Хърватия, която се включи от тази година, във валутната конструкция на депозитите на Хърватия едвам някъде към 25-26% до 28% от депозитите са в локалната валута, останалите са в евро. И е редно когато и както практиката демонстрира, когато една страна се готви да се включи в Еврозоната, по натурален метод хората и популацията да се придвижат и да преформатират своите задължения, отговорности в евро. Но това тук не става. И въпросът е за какво не става? И в случай че вземем да вземем за пример валутната конструкция на вложенията, там левовата съставна част е още по-голяма, някъде към 3/4 от вложенията в България са в евро. И ние се готвим автоматизирано да се превключим към Еврозоната. Въпросът е за какво хората тук избират да държат своите спестявания и да оперират в левове, а не в евро? И това е нещо, което в действителност значи гласоподаване на целия български народ – всеки гласоподава с лв. си. И общата преценка, такава, каквато аз давам, че българинът към момента не е пристигнал в положение да одобри Еврозоната като свое лично място, да речем, където той да оперира и да живее. И въпросът е за какво е по този начин?
Да, съгласна съм. Може би няма задоволително информация и българите в действителност не знаят какво ги чака.
Не е единствено до информацията. Защото всички ние пътуваме в чужбина и имаме тази опция в чужбина, да виждаме по какъв начин хората живеят там, да виждат какви са цените там, да виждат какви са приходите там, и неизбежно вършим съпоставяне с тези обстоятелства, които ги виждаме, и с които живеем тук. И естественият боязън на българина е, че при включването ни в Еврозоната по автоматизиран метод нашите вътрешни цени ще догонят европейските цени. Нека и това да ви кажа, че нивото на българските цени, на нашите цени тук, в България, към актуалното време е някъде към 55% от средноевропейското ниво на цените. Това ниво не може да остане по този начин. То рано или късно би трябвало да догонва европейските ниво. И догонването на това ниво ще стане само и единствено, няма различен метод, посредством по-висока инфлация у нас спрямо Еврозоната. И въпросът е по кое време да стане това нещо? Дали да стане преди включването ни към Еврозоната или след включването ни към Еврозоната? Ако това нещо стане след включването ни към Еврозоната, всички недоволства у популацията ще се натоварят върху Еврозоната, и ще кажат, ще излезе, че Еврозоната и Европа е отговорна за това, че нашите цени се качват. И оттук насетне несъмнено постоянно ще намерят тарикати, които ще яхнат тези недоволства, и не е ясно по-нататък накъде ще избият нещата.
Докато това, което е наложително да се направи преди, както демонстрират и включването, историята на включването на източноевропейски страни към Еврозоната, да вземем за пример Хърватия, която се включи на 2023 година, тази година в Еврозоната, нивото на цените в Хърватия се прави оценка на към 70% от европейското ниво. Такова е било нивото на всичките други страни от Източна Европа, които са се присъединили към Еврозоната навреме, това е на Словакия, Естония, Латвия, Литва и другите страни. Докато сме толкоз надалеч от европейските цени, включването ни към Еврозоната не е удобно. Толкова повече, че когато следим какво става с капиталите в България, виждаме една доста неприятна картина, тази неприятна картина е обвързвана с всеобщото, огромно приключване на български капитали в чужбина. Например за предходната година от България са изнесени чисти капитали в размер на 10 милиарда евро. 10 милиарда български пари, направени тук, в България, са изнесени непосредствено в чужбина. А вложенията вътре в страната са някъде към 13 милиарда евро. Значи виждате, вложенията са 13 милиарда евро, а 10 милиарда евро се изнасят на открито в чужбина. Въпросът е за какво се изнасят? Докато в случай че съумеем да използваме тези пари, да речем 1/3 от тези пари за развиването на нашата лична страна, нещата ще наподобяват доста по-различни.
Проф. Минасян, доста ви благодаря за това изявление и за вашия коментар по тези тематики, които касаят в действителност нашето общество.
Благодаря ви.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ